Робърт Опенхаймер и проекта 'Манхатън'

Робърт Опенхаймер е американски физик -теоретик, известен най-вече като директор на Проекта Манхатън  свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“. След Вто

Робърт Опенхаймер е американски физик -теоретик, известен най-вече като директор на Проекта Манхатън  свързан със създаването на първата атомна бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. Известен е като „бащата на атомната бомба“.

След Втората световна война започва да води кампании за ограничаване на ядрените оръжия, международен контрол върху тях и спирането на ядрената надпревара със  СССР. Неговите радикални политически убеждения създават суматоха в определени среди и кръгове и това довежда до процес срещу него през 1954 година,  на който той  е обявен за заплаха за сигурността на държавата.

Въпреки това  Опенхаймер  продължава своята работа като физик. Създава школата по теоретична физика в Калифорнийския университет в Бъркли. Около десетилетие по-късно президентът Джон Кенеди  му връчва наградата Енрико Ферми като жест на политическа реабилитация.

Роберт Опенхаймер  е роден на 22 април 1904 година.  

След като завършва университета в Харвард,  Опенхаймер заминава за Европа,  за да продължи обучението си. Той започва изследователска работа в Кеймбридж под ръководството на Дж. Томсън, но почти веднага става ясно, че е много по-надарен като физик теоретик, отколкото като експериментатор и затова заминава за университета в Гьотинген  да учи под ръководството на Макс Борн, където получава докторска степен през 1927 година..

През септември 1927 година,  Опенхаймер се връща в Харвард, а през следващата  се мести в Калтех  и едновременно с това започва работа в университета в Бъркли. Когато е диагностициран с лека форма на  туберкулоза, той закупува ранчо в Ню Мексико  и двете големи любови в неговия живот стават физиката и пустинята.

След като се излекува,  Опенхаймер  се връща в Бъркли, където е обичан  и дълбоко уважаван от студенти и колеги заради своя изискан вкус, висок интелект и необикновен чар. Неговите широки интереси включват изучаване на езици, източна философия, еклектика и  теоретична физика.

Робърт Опенхаймер  обаче е емоционално нестабилен почти през целия си живот. Той пуши по 3-4 кутии цигари  на ден и заявява на брат си, че има нужда повече от физика, отколкото от приятели.  Той често забравя да  се храни. Страда от  депресия, меланхолия и несигурност. Познатите и близките му имат чувството, че в него живеят двама души: единият впечатляващ с интелект гений, а  другият - несигурен в себе си позьор. Много от тях са убедени, че той има сериозни психически проблеми.

През ноември 1940 година Опенхаймер  се жени за Катрин  Харисън, от която има две деца -  син и дъщеря.По време на брака си обаче,  Опенхаймер продължава да поддържа връзка с бившата си приятелка Джийн Татлок, макар да не е ясно дали тази връзка е любовна. Тя прекъсва със самоубийството на Татлок през 1944 година.

Робърт Опенхаймер умира  на 18 февруари  1967 година от рак.  На погребението   отиват да му отдадат последна почит   много учени, политически активисти и военни. Съпругата му поставя праха му в урна и го разпръсва в морето на Virgin Islands.

Когато се дава началото на Проекта Манхатън, едно от първите неща, които Опенхаймер прави е да организира лятно училище за запознаване на участниците с теорията на атомната бомба. Различни европейски физици и негови студенти се впускат в изчисления и подготовка на атомната бомба. По това време изследванията се провеждат по различни университети и лаборатории. Това представлява пречка за обмяната на данни и също така поставя проблем със сигурността.

Опенхаймер и негови колеги стигат до извода, че трябва нова, секретна лаборатория и той започва да търси подходящо място за построяването  й.  Намира го в Ню Мексико, в близост до собственото си ранчо. След построяването на Националната лаборатория в Лос Аламос, Робърт Опенхаймер събира едни от най-видните физици на своето време - Енрико Ферми, Ричард Файнман, Робърт Уилсън, Виктор Вайскопф и др.

Опенхаймер проявява завидни способности в организирането на проекта, разрешаване на културните конфликти между научни работници и военни, както и по всички научни аспекти и разработки.
Тринити е първият ядрен опит. Проведен е на 16 юли 1945 година в областта Белите пясъци в Ню Мексико. Детонацията е еквивалентна на експлозията на 20 килотона ТНТ и е считана за началото на атомната ера. Автор: Тони